Нови 3 от 366 !

Ето още 3 нови кадъра от проекта.

Снимка 59 – Ето нещо което напомня, че все някога би трябвало да дойде лятото, най-накрая! Това е току що покълналата в саксия Салвия:

 

Снимка 58 – Тук всеки може да си развихри въображението както си иска. А иначе, това е цвета на една Теменужка :

 

Снимка 57 –  Бутилка малцово уиски Далмор, отлежавал 15 години :

От 45 до 56

Малко бях изостанал с проекта, но ето сега качвам цели 12 нови снимки:) :

Снимка 56 – Върви, народе възродени, към светла бъднина върви… Не знам защо така ми звучи този кадър…?!? Може би за да излезнем най-накрая от тъмната дупка в която сме ? :

Снимка 55 – Ancistrus (Анциструс) е риба от семейство Лорикариеви сомове. Обитава реки и езера в северната част на Южна Америка. В България обитава…  зоомагазини и зоопарковове… :

Снимка 54 – Следобедна разходка в парка и катерене по катерушките, където преди *найсе години татко и на Ради се е катерил :

Снимка 53 – Няма значение, че снега ми стига до главата, важното е да се изпикая на моето си дърво ! :

Снимка 52 – Не знам защо, но все ме привличат такива гледки, толкова типични за централната част на София(и не само). А иначе фасадните кабели са забранени… :

Снимка 51 – Ледена пустош. Всъщност не е чак толкова пусто, но когато вървиш през платото и вятъра бръсне тялото ти, очите те болят от толкова много светлина и на места краката ти затъват над коленете в сняг, тогава имаш чуството, че на хиляди километри около теб няма нищо и времето е спряло :

Снимка 50 – Любим въпрос на учителката ни по история в средното училище беше ‘Кой крак на коня пред Народното събрание е вдигнат?’. Чуваха се всевъзможни отговори – ‘Преден ляв’, ‘Заден десен’, ‘Предните два’, ‘Не, преден десен!’ … А тя седеше и ни се смееше, докато по чиновете се водеха ожесточени спорове. Както и да е, коня е здраво стъпил на земята с всичките си крака, а самия паметник е построен в периода 1901-1903г., по проект на младия италиянски художник-скулптор Арнолдо Цоки :

Снимка 49 – Сняг и студ не могат да спрат ‘Червената армия’ :

Снимка 48 – Като плодородните житни полета :

Снимка 47 – Сградата на Австрийското послолство в София, на фона на Св. Ал. Невски и сградата на БАН в дясно. Историята на Австрийската мисия в България е крайно инересна. Както сега, така и през началото на ХХ век, Австро-унгарското посолство се е намирало непосредствено до Италианското.  В края на Първата световна война, обаче италианците окупират чисто – новата сграда на Австрийците. След дълги преговори в крайна сметка италианците отстъпват собствената си сграда на Австрийците и се настаняват в тяхната, където се намират и до днес. Фактически днешната сграда на Автрийската мисия е построена в периода 1905 г. до 1910 г. по плановете на италианския архитект Енрико Бовио, а сградата на Италианското посолство е проектирана от Австрийския архитект Бранг през 1882 година. Не знам някой дали ще схване нещо от написаното, но ето я и сградата на Австрийците :) :

Снимка 46 – Тук се повтарям  малко със снимка #27, но не се сдържах да щракна този ‘Маметник’ :

Снимка 45 – Кабелджийте явно са се вдъхновили от шивашките услги и така са ушили всичко, че няма късане! :

Зимна история

Най-накрая да се появи един слънчев ден и аз да съм почивка ! Е, естествено, докато се натовариме и се изстреляме до Алеко – слънцето се скри зад дебели облаци, но това не успя да ни помрачи натроението за разходката. Пък и нали водещо правило за фотографите е – “Няма нищо по-хубаво от лошото време”, така, че с голямо настроение тръгнахме от Алеко към “Голи връх”. Още почти в самото начало пътеката ни заведе в гората и там седяхме като омагьосани… Сняг, сняг, и пак сняг! И сняг :

Поснимахме в гората и продължихме по пътя си. Излезнахме на морените, от където се откри уникална гледка към Софийското поле, Лозен планина и върховете на Стара планина. Дори и в този момент да се беше наложило да се приберем по някаква причина, пак нямаше да съжалявам, че съм бил път напразно, след като видях тази гледка:

След още малко вървене, отново се откри хубава гледка, само, че този път на другата страна – към планината :

Лека полека се придвижвахме по маршрута. На снимката ясно се вижда до къде стига снега на колчетата за зимната маркировка на пътеката, а на някои даже им се виждаше само върха… :

След още десетина минути ходене, последните дървета оставаха все по назад, а ние, ако не знаех, че сме на Витоша, щях да си помисля, че сме на някое забравено от всички място, където не е стъпвал никога човешки крак. Все едно се озовахме далеч на север, в Сибирската тундра, без следи от човек в радиус от поне 1000 км… Но това беше само в ума ми, даже на снимката горе в ляво се виждат хора :) :

Ето и още един кадър, на който всичко е замръзнало и времето е спряло :

След като прекосихме платото и ни понадуха вятъра, се спуснахме надолу към станцията на лифта  ’Голи връх’ и от там поехме отново към Алеко, само, че от долния път – през гората на завет. Ситуацията в гората беше както се казва “От тея дървета, ник’ва природа не мога да видя” :) , но от време на време се откриваха и такива гледки – всъщност това е отново на морените, само, че в по долната им част :

Повървяхме още малко и стигнахме отново до Алеко. Общо около час и половина разходка. Не е много, но като се има впредвид, че бяхме и с малката на ръце почти през цялото време, мисля, че ни беше достатъчно – най-вече за нея. Така ни приключи разходката, но не и приключението, защото продължихме почивния ден с пързаляне с шейна по склоновете на Щастливеца ! :) []

От 39 до 44

Следват още малко снимки – от 08.02 до 13.02.2012 :

Снимка 44 – По пронцип би трябвало тези пейки да те примамят да седнеш на тях…, някак си обач не успяха да ме подлъжат… :

 

Снимка 43 – На припек през мразовития Февруари :

 

Снимка 42 – Урбанизация :

 

Снимка 41 -   Там ли сииии ??? :

 

Снимка 40 – Вече минава девет и половина, а аз все още не съм направил снимка на деня… : 

 

Снимка 39 – И все пак, ако някой е решил да се къпе тук, да има в предвид, че е забранено :

 

След 34, та чаааак до 38…

Да, все още си изпълнявам проекта. Тъп и упорит дет’ се вика (а са минали само 38 дни). Ето ги и снимките де :

Снимка 38 – По тъмно и студено на детската площадка… Общо взето никой нищо няма да изпусне, ако не е там в този момент. :

 

Снимка 37 – И люлките са излезли в ”дървена” ваканция :

 

Снимка 36 - Работа в екип – Единя партньор размразява ключалката, а другия го пази от снега :

 

 

Снимка 35 – Отново се забелязва изпълнителя на проекта и едно гладно куче, което обаче не беше уцелило правилното място, където да чака храна …, най-много да го бях почерпил ‘едно малко’  :

 

Снимка 34 – Първи стъпки във винопроизводството на социалистическа България :

Нова серия

В тази серия ще са снимките от 28ми до 33ти номер:

 

Снимка 33 – Закуска, типична повече за втората половина на миналия век, но никога не е демоде! :

 

Снимка 32 -  Шкаф, криещ в себе си над 50 години история :

 

Снимка 31 -  Баба Марта подранила, минала през ноща и нашарила прозорците… :

 

Снимка 30 – Ради, на работното място на татко си, чакайки го да свърши работа и да я води заедно с майка й на разходка в парка:) :

 

Снимка 29 – Тази снимка е в памет на котарака Антон, който го намерихме през месец Януари 2008 година, в една гора близо до София, а на 29 Януари 2012 година, се наложи да го евтанизираме, след като не успя да се излекува от камъни в бъбреците, дори и след операция… Избрах да направя тази снимка в този ден, защото и Антон, както тези кучета беше бездомен, но имаше късмета да бъде приютен, защото не съм сигурен дали щеше да оцелее през онази зима – когато го намерихме имаше сняг до коленете и му се виждаше само върха на опашката над снега …  :

 

Снимка 28 – Пролет увита в найлон, чака да й дойде реда отново :

Ето ги, от 21 до 27

Компютъра ми все още е счупен, но намерих някакъв начин да кача още малко снимки с които съм изостанал. От номер 21 до номер 27, съответно от 21-ви до 27-ми Януари. Като изключим снимка 23, се получава нещо като ‘зимна’ серия от проекта, но такъв си е сезона, няма как :)  :

 

Снимка 27 – Някой е стигнал до невероятно прозрение! : 

 

Снимка 26 – Пресен, туко що натрупал сняг, отново в любимата Борисова градина :

 

Снимка 25 – За малко да не го видя! Добре се беше маскирал, чакайки някой да му подхвърли нещо за ядене :

 

Снимка 24 – Зимуващите гарвани в Борисовата градина :

 

Снимка 23 – Техника от почти всички десетилетия на ХХ-ти век, събрана в една витрина :

 

Снимка 22 -  А други просто искат да подадат глави над затрупалия ги сняг :

 

Снимка 21 – Добрия стар снежен човек, строго седи на пост, докато не дойде добрата стара пролет … :

19 и 20

Тъкмо се похвалих, че имаме интернет в новото вкъщи и … се счупи компютъра … . И все още е счупен за съжаление. За момента мога да кача снимки 19 и 20, а от номер 21 нататък – по-нататък …

 

Снимка 20 - Гледната точка на мравката/червея/хлебарката и т.н. :

 

Снимка 19 – Замръзналото детство:

От 8 до 18

Поради технически причини, малко изостанах с представянето на снимките от проекта, но вече жицата за нета в новата квартира е опъната, така, че да се надяваме да няма проблеми :). Събрали са се снимки от 8-ми до 18-ти Януари, ето ги и тях :

 

Снимка 18 – Типично зимен пейзаж от Борисовата градина :

 

Снимка 17 – Зимна виелица, която протече точно четири минути и половина :

 

Снимка 16 – ‘Където е текло, пак ще тече…’, или иначе казано – има кран, има проблем, няма кран – няма проблем :

 

Снимка 15 – Айде хващай пътя… Отново… За пореден път … :

 

Снимка 14 -  През две планини в трета, през две очи в трето! :

 

Снимка 13 – Среднощен глад :

 

Снимка 12 – Ейййй там, да,  точно там ! :

 

Снимка 11 – Състоянието на духа на изпълнителя на проекта към дата  11.01.2012 :

 

Снимка 10 – Котарака Антон в последния ден в който носи яката след операцията за камъни в бъбреците :

 

Снимка 9 – Танц ?:

 

Снимка 8 – Автопортрет на изпълнителя на проекта в действие:

За сега толкова. По- нататък още :). []

Нъмбър файв, сикс енд севън @ 366х366

Ето ги и 5,6 и 7 от проекта.

 

Снимка 7 – Отново действието се развива в центъра на София, но този път не е Айфеловата кула, а къщата на семейство Адамс ! Винаги когато минавам покрай тази къща, заобиколена с бодлива тел и със заковани прозорци, съм в очакване от вътре да излезе я иконома Лърч, я чичо Фестър… А на 07.01.2012 се оказа че се честват 100 години от рождението на Чарлз Адамс – таткото на поредицата за необичайното семейство – какъв по-добър повод да я щракна за снимка на деня, от днешния ден ? :

 

Снимка 6 – 06.01.2012г. През този ден валя обилно количество дъжд, след това много сняг, а през цялото време те бяха придружени и от стабилен вятър! Освен прехвърчащите капки и снежинки, хвърчаха и такива работи : 

 

 

Снимка 5 – Мислели сте си, че за да видите Айфеловата кула трябва да отидете до Париж? Не съвсем. Може да пробвате и с една разходка до националния стадион “Васил Левски”. Там даже има цели 4!:) :